Небрежната дресировка или как възникват проблемите

Досега сме разглеждали мотивацията за действия, изпълнението на които бяха подтиквани чрез използване на хранителни възнаграждения. Има обаче и други форми на поощрение. 

В главата “Възнаграждение чрез мотивация” вече споменахме, че наградата е всичко, което кучето възприема като поощрение. Затова понякога, когато е необходимо да се постигне крайната цел и наказанието може да работи.

В качеството на класически пример можем да си припомним разглезеното куче, което постоянно търси внимание към особата си. Ако се поддадем на неговия тормоз - ние по този начин само укрепваме нежеланите навици. Кучето започва да се бута с играчката, когато говорите по телефона, без да му обръщате внимание. Но щом започне да хапе обувките, веднага щом приключите разговора, вземете обувките от кучето. И в двата случая, като правило, вие сте принудени да прекъснете разговора си. Въпросът е: кой кого дресира?

Кучето става непослушно в процеса на взаимоотношенията ви с него. Нека да дадем типична ситуация като пример. Собственикът на кучето седи на стол, за да гледа любимото си телевизионно предаване, а неговият домашен любимец Фидо се движи напред-назад пред телевизионния екран.

• Фидо, махни се!

Фидо, откликва и се приближава към своя господар, като продължава да запречва екрана.

- Да, махна се най-накрая! - собственикът го дърпа за нашийника. Фидо обаче започва да харесва тази нова игра и той се опитва да прескочи собственика си, въпреки че той го отблъсква. 

- Е, колко глупаво куче! Гледам телевизия! Легни! Фидо обаче не смята да ляга, той е очарован от тази нова битка. На него му е скучно, когато собственикът престане да го забелязва и той е наясно, че това се случва веднага щом се подчини на командата.

'Легни!', той ще бъде похвален и отново оставен без внимание. Собственикът 'добре е разбрал, че трябва да принуди кучето да изпълни командата и да положи всички усилия за това:' Легни, Фидо! Ляга! Седни! Сяда! Легни! Легни! Собственикът става от стола си и се опита да накара Фидо да легне.

И накрая, Фидо се подчинява и ляга, но ... не за дълго. Щом собственикът отново се настани удобно на мястото си пред телевизора, кучето става и започва да се скита из стаята. Собственикът мълчи и най-важното, кучето не скрива екрана. Това, че кучето е в нарушение на издадената команда 'Легни' и е започнало да обикаля стаята, отива незабелязано. След 30 секунди, кучето отново препречва екрана.

В този случай, наказанието за нежеланите действия е във вид на сурови команди, нападение, принуда 

Фидо ляга, защото той счита вниманието към него за награда!

В случая, ако наказанието е по-тежко, кучето със сигурност ще спре да се опитва да привлича вниманието на собственика си, което ще се превърне в страх за него. От разглеждането на подобни ситуации, имаме възможност да проследим как възникват проблемите в обучението. Повечето собственици знаят, че е забранено да наказват кучето, когато то се приближи към господаря си при неговия призив. При някои се оформя убеждението, че кучето трябва да се възнаграждава всеки път, когато то се приближава до господаря си. Ако Фидо, който се носи из парка, моментално реагира на командата на собственика си и се приближи към него, то за кучето това означава, че в най-добрия случай, то заслужава похвала, а след това го хващате на повод и го завеждате у дома. Ако той продължава да тича из парка, без да обръща внимание на командите и най-накрая благоволи на 37-мото повикване да дойде при Вас, все пак получава похвала (разбира се през стиснати зъби), слагате му повода и го водите у дома.

В този случай, без да се подчинява, може да получи по-значителна награда, отколкото когато се подчинява. Много по-лесно е да се обучава кучето, когато се прилага вкусово поощрение, просто похвала или игрово поощрение, защото е дошло при собственика си, а след това му е позволено отново да се върне на воля да играе. Правилото гласящо, че кучето не трябва да се наказва, когато е дошло при собственика си, остава в сила, но само в случая, когато сте поощрили безсприкословното изпълнение на командата от първия път.

Наблюдавал съм кучета, които могат да отворят чанта и да прегледат нейното съдържание, кучета, които гледат всяко движение на посетителя. Най-накрая съм наблюдавал и кучета, които издават душераздирателен вой, когато никой не им обръща внимание. Ако попитате техните собственици как са успели да обучат домашните си любимци на тези 'трикове', те едва ли биха могли да Ви отговорят. И всичко това се получава, защото те не разбират основния принцип на мотивираното обучение: поощрението - това е всичко, което се възприема от обекта на дресировката като поощрение.