Американската късокосместа котка, част 1

Точният произход на американската късокосместа котка (АКК), която е донесла огромен, наистина безценен принос в размножаването, формирането и най-важното - укрепването на здравето на много породи котешки братя в Света, не е известен със сигурност. 

Първата котка, наподобяваща АКК, е била отгледана от европейски диви и древни египетски котки.

Предполага се, че оригиналната окраска на тези животни е класическият кафяв таби. Много други цветови вариации се приписват на мутациите и естествения подбор, които са били разпространени много преди тази порода да се появи на бял свят.

Какво представлява в наши дни:

Типът на съвременната американска късокосместа котка, сформиран под влиянието на генния тип и условията на външната среда, най-много прилича на почти изчезналата шотландска разновидност на европейската дива котка, известна още като „шотландската дива котка“, която в началото на десети век римляните са донесли на Британските острови, където с ентусиазъм е била приета като защитник на зърното от гризачи.

Малко история

Интересен факт е, че през 936 г. принцът на Южен Уелс Хайвел Добри е приел няколко закона в защита на тези неуморими работни животни. Той дори въвежда за тях градация на цените, в която се предполагало, че дори слепи, котенцата могат да бъдат продадени за 1 пенс; 2 пенса - била „червената, най-висока цена“ за коте, което още не се е научило да лови мишки и плъхове. Но след такова значимо събитие, като улавянето на първата мишка, цената на животното рязко се покачвала до 4 пенса или повече. Принцът също така е разработил и система от глоби за убийството, кражбата или нараняването на такива ценни помощници на човека - глобата за кражба или физическа вреда, причинена на животното, се изразявала във вземането на една овца с агнето. А в случай на убийство на котка, нарушителят изплаща компенсация във вид на пшеница, чийто обем трябва да е достатъчен за покриване на цялото тяло на мъртвото същество, започващо от върха на опашката.

В Америка, първите домашни котки се появяват заедно с ранните европейски изследователи, златотърсачите и преселниците, които ги носят със себе си, не само заради защитата на хамбарите с жито, но и за душата. Съществуват документални доказателства, че няколко късокосмести котки са били докарани в Америка на английска риболовна тримачтова лодка 'Мейфлауър', на която през 1620 г. англичаните, основаващи впоследствие първото британско селище в Северна Америка, прекосяват Атлантическия океан.

Тъй като по онова време се появяват множество селища, за да се контролира популацията от гризачи, са били внесени голямо количество, които били избрани, на първо място, според критериите за издръжливост и естествения ловен талант, допринасящ за унищожаването на плъховете.

Може да се каже с увереност, че без тези самоотвержени ловци на гризачи, унищожаващи запасите от зърно и които са носители на чума, Съединените Щати никога не биха били заселени толкова успешно! Ето защо, американската котка е един от символите на появата на САЩ.

Американската енциклопедия Котките съобщава, че през 1749 г. късокосместите котки са били внесени в Пенсилвания, за да унищожат плъховете, заразени с чума, което намалява риска от заразяване на хората с това ужасно смъртоносно заболяване.

По време на златната треска от 1849 г. в Сан Франциско, миньори платили около $ 50 за котка, която да унищожава гризачите. А по времето на чумата от 1884 г., в същия Сан Франциско, от намиращ се на пристанището кораб, всички котки били продадени на цена от 50 до 100 долара, която по това време се е смятала за доста голяма сума.

Във връзка с това, че с времето броят на американските котки станал по-многочислен, фермерите и миньорите получили възможност избирателно да подхождат към избора на котенца. Така, в допълнение към предишните ценни ловни умения, като сила и безпрецедентната за котките смелост - при избора на племенни животни, те също започнали да разчитат и на оригиналната украса и привлекателен външен вид.

По време на първия шампионат за показване на котки, проведен от Националния Клуб по Котки в Кристалния Дворец през 1896 г., особено впечатляваща и масивна котка от сребристо-мраморна класическа украса на име Джими, била оценена на 2 000 лири стерлинги, което се равнявало на 10,000 американски долара. Могла ли е друга подобна котка да бъде продадена за сума, равна на стойността на луксозното имение по онова време? Котката била толкова популярна като произведение, че във всички известни родословия от онова време, са били вписани или родителите, или други потомци на Джими. По този начин, днес всички американски сребристи рисувани табита, както и повечето други окраски, идват от Джими. Още по-престижен е и фактът, че благодарение на износа на американските късокосмести котки, повечето съвременни британски и европейски късокосмени котки с окраска сребристо таби, също са потомци на този ненадминат шампион.

Когато тези животни са били официално признати като порода в САЩ, тогава е имало малко късокосмести породи котки, като „Късокосмени“ - името се е смятало за достатъчна идентификация за тази порода. Също така, както при дългокосместите породи, включително и персите, ангорските котки и мейн-куните, много десетилетия името „Дългокоса“ се е смятало за напълно подходящо.

Породата на Американската късокосместа котка получила настоящото си име едва през 1985 година.