Антилопа ориби

Местообитанието на Ориби е голямо, но тези антилопи не са често срещани навсякъде. Тревните степи и савани, където живеят Ориби, заемат само една трета от африканския континент. Тези бозайници живеят единствено на открито пространство, както и в покрити с треви долини, където растат храсти и дървета. Ориби се намират в подножието и в планините на надморска височина до 2000 м. За разлика от други антилопи, Ориби не извършва дълги миграции, тъй като е постоянно в голяма ограничена област в близост до източници на храна и вода. Ориби живеят поотделно или в групи от по 7-8 животни. Мъжките маркират територията с черен секрет - той се отделя от една от шестте двойки миризливи жлези по тялото. След откъсване на стъбло от тревата, антилопата на неговия остатък оставя миризлив секрет. Животните обозначават една и съща област, постоянно похапвайки тревица. Освен това, Ориби оставя на територията купища екскременти. Всичко това е метод за обозначаване на територията.

Храненето на антилопите. Подобно на други антилопи, Ориби са предимно активни през деня. Това е единственият представител на антилопата джудже, която се храни само с билки, които растат в саваната. Повечето антилопи джуджета пасат в горите, където ядат листата на дърветата и храстите, младите кълнове и цветята. Някои биолози твърдят, че Ориби, особено по време на сухите периоди, понякога се хранят и с листа от храсти. Въпреки това, корените на зъбите на тази антилопа имат голяма повърхност и високи коронки, така че може да се направи извод, че те основно са приспособени за дъвчене на трева.

По време на разгонване, мъжкарите маркират своите партньори със секрети от миризливи жлези. В течение на година, двойката Ориби живеят в една обща зона, която те пазят заедно. Женската Ориби има по едно или няколко малки. Раждането обикновено започва в началото на дъждовния сезон, когато в саваната има голямо количество храна. Новородените малки са покрити с по-тъмна козина от възрастните животни. Малкото бързо открива зърното и започва да смуче млякото. След пет седмици те могат да започнат независим живот. Когато майката пасе, детето остава в укритието сред високата трева. В случай на опасност, то не бяга, а се притиска към земята и се опитва да не се движи. Майката редовно посещава малкото си и го храни. С течение на времето, посещенията й стават все по-малко и младежът започва да се храни с трева. Два месеца по-късно, кърменето спира напълно. Понякога мъжките помагат на женските да се грижат за малките.

Орибите имат много врагове. Леопардите и каракалите са голяма опасност за малките ориби и често те им стават плячка. Каракал - това е малка котка, която похищава предимно птици и влечуги. Други врагове на Ориби - това са чакалите, павианите, орлите, питоните и вараните. Само половината от малките на орибите достигат една година. В случай на опасност, антилопата издава гръмко свистене. Ако по това време животните пасат във високата трева, те бързо падат на земята и замръзват. Ако тревата е ниска, животните се опитват да избягат.