Навици: живеят в постоянни семейни групи.
Храна: сочни плодове, пъпки, листа и дребни животни.
Звуци: възрастните животни изпълняват мелодични песни.
Продължителност на живота: 25 години. Семейството на белоръкия гибон се състои от родители и две или три на различни възрасти деца. Всяка семейна група живее на площ от около половин квадратен километър. При приближаване на друга група, възрастните мъжки маймуни със своите гръмки крясъци и агресивно поведение известяват пришълците, че тяхното присъствие е нежелателно. Битките между гибоните са рядкост. Гибоните нощуват на свое любимо дърво и всички се събуждат заедно на разсъмване. Възрастните започват деня си с характерното 15-минутно пеене по двойки. Първият глас се подава от мъжкаря, изпълнявайки басово солото, след което се присъединяват и крясъците на женската. Пеенето завършва с 20 секундно крещене. Пеенето на двойката има няколко цели - това е сигнал, свидетелстващ за заетостта на територията, а също потвърждава и брачния съюз на гибоните. След сутрешния концерт, гибоните с цялото стадо се отправят за храна. В този случай, женската обикновено се намира начело на стадото. Семейството ежедневно прекарва в короните на дърветата по 9-10 часа, след което се връща на мястото за нощувка.
Хранене на белоръките гибони
Семейната група гибони се отправя в търсене на храна рано сутрин и късно следобед, когато слънцето става по-малко активно. Маймуните бързо откриват дърветата, на които по това време на годината може да се намери най-добрата храна. Те обичат сладки плодове, като например смокини.
Преди ядене, гибоните проверяват плодовете с палеца и показалеца си, за да се уверят колко зрели са те. Не проверените плодове, остават на дървото. Най-вкусните плодове и пъпки растат на върховете на широколистните дървета и гибоните безстрашно събират дори тези от тях, които висят на самите върхове на клоните. Държейки в едната ръка сноп от два или три клона, маймуната припряно събира плодовете, които й харесват.
Понякога гибоните включват в диетата си и безгръбначни, влечуги, птичи яйца и пилета. Разпръсквайки листата с дългите си пръсти, те улавят насекомите и паяците. Гибоните изсмукват съдържанието на плячката, а трудно преработваемите остатъци се изплюват. Те правят същото и с големите насекоми, които сдъвкват със зъби и изсмукват вътрешностите им. Ако в стадото има възрастен индивид, който не може сам да се грижи за прехраната си, другите животни му я набавят.
На всеки две-три години, в семейството на белоръките гъбони се ражда дете или просто близнаци. Майката много внимателно се отнася към детето, което в първите три-четири месеца от живота си виси на корема на женската, придържайки се здраво към нейната козина, без да пада, дори и при извършването на най-отчаяните акробатични номера. На пет месечна възраст, детето се научава да се движи по клоните с помощта на ръце, но без да се отдалечава от майката, която внимателно наблюдава първите опити на детенцето си. В случай на опасност, тя взима детето в ръцете си и го отнася високо на някое дърво.
Малкото живее с майка си дори след като навърши една година. Напълно самостоятелно, то става след две години. Гибоните достигат полова зрялост на възраст от шест-седем години. Примерно, по същото това време, възрастните женски започват да проявяват агресия към дъщерите си, а мъжкарите - към синовете си. Накрая, родителите ги прогонват от семейното стадото.
Интересни факти
Крясъците на женските белоръки гибони по звучене напомнят тайландска дума, чието значение е „човек“. Според древна тайландска легенда, богът Индра е превърнал красива жена в гибон, която излъгала съпруга си. Оттогава, всяка сутрин тя си спомня за своя грях и силно вика съпруга си. Водещи зоолози от деветнадесети век твърдят, че гибоните - това са най-близките родственици на човека сред всички примати.