Блог Страница 4

Също както хората, и домашните любимци могат да страдат от сериозни хронични заболявания като диабет. Болестта засяга както кучета, така и котки, и изисква внимателно наблюдение, специално хранене и редовна ветеринарна грижа. В тази статия ще научите как да разпознаете признаците на диабет, какво включва лечението и как да осигурите качествен живот на вашия любимец.

Какво представлява диабетът при животните?

Диабетът е метаболитно нарушение, при което тялото не произвежда достатъчно инсулин или не го използва правилно. Това води до повишени нива на глюкоза в кръвта. Заболяването може да бъде наследствено, но често се провокира от затлъстяване, хормонални проблеми и напреднала възраст.

Кои животни са предразположени?

При кучетата по-често заболяват породи като такса, фокстериер, шпиц и ирландски териер, особено след 7-годишна възраст. При котките рискът нараства след 6-годишна възраст, като мъжките и кастрираните са по-предразположени.

Симптоми на диабет при кучета и котки

• Увеличена жажда и често уриниране
• Рязка загуба или покачване на тегло
• Замъглено зрение и отпадналост
• Промени в апетита – силен глад или пълна липса
• Загуба на козина, кожни инфекции

Как се диагностицира?

Диабетът се открива чрез изследване на кръв и урина, което установява нивата на глюкоза. Ветеринарят може да назначи допълнителни тестове, за да изключи други заболявания.

Видове диабет при домашни любимци

• Тип I (инсулинозависим): най-често срещан при кучета.
• Тип II: по-често срещан при котки, свързан с инсулинова резистентност.

Лечение и грижа

Диабетът не се лекува напълно, но може да се контролира успешно:

• Инжектиране на инсулин ежедневно (при кучета почти винаги, при котки – според случая)
• Специална диета с ниско съдържание на въглехидрати
• Редовни измервания на кръвната захар и теглото
• Поддържане на активен начин на живот

Вижте нашите продукти за здраве и грижа за кучета и грижа за котки, които могат да бъдат полезни при хронични състояния като диабет.

Народни средства – да или не?

Някои стопани прибягват до добавки като канела, билки или хром. Важно е да се консултирате с ветеринар преди всякаква допълнителна терапия. Самолечението може да навреди.

Q&A: Най-често задавани въпроси

• Колко често трябва да се проверява кръвната захар? Първоначално – всеки ден, после според препоръката на ветеринар.
• Може ли диабетна котка да живее нормално? Да, при добра грижа и контрол върху храната и медикаментите.
• Инсулинът безопасен ли е? При правилно дозиране и приложение – да. Нужни са обучения от ветеринар.
• Диабетът заразен ли е? Не. Това е хронично, незаразно състояние.
• Има ли храна, специално за диабетни животни? Да – съществуват ветеринарни формули с нисък гликемичен индекс.

Заключение

Диагнозата „диабет“ не е присъда – с правилна грижа, хранене и редовни прегледи вашият любимец може да води пълноценен и щастлив живот. За нужните продукти разгледайте нашата селекция.

Ако имате малко куче, изборът между нашийник и нагръдник може да се окаже по-важен, отколкото изглежда. И двете опции имат своите предимства и недостатъци, които влияят както на комфорта, така и на здравето на вашия любимец. В тази статия ще разгледаме в кои случаи е по-добре да изберете нашийник и кога нагръдникът е по-подходящ за малките породи кучета.

Нашийник – класическият избор

Нашийникът е традиционен аксесоар за кучета и често се препоръчва от треньори. Той осигурява добър контрол и улеснява обучението. Предимствата му включват:

• Не променя стойката и движението на кучето – особено важно при растящи кученца.
• Лесен за поставяне и регулиране.
• Удобен за ежедневно ползване при спокойни и дисциплинирани кучета.

Можете да разгледате разнообразие от нашийници за кучета в нашия онлайн магазин.

Нагръдник – комфорт и сигурност

Нагръдниците набират популярност сред собствениците на малки породи, особено при по-чувствителни кучета или такива с проблеми в трахеята. Те са подходящи когато:

• Кучето има склонност към дърпане – нагръдникът разпределя натиска равномерно.
• Имате много активен или нервен домашен любимец.
• Искате повече контрол при разходки в градска среда.

Вижте нашите поводи и нагръдници за кучета за всякакви нужди.

Как да изберете правилно?

Няма универсален отговор. Ето няколко насоки:

• Изберете нашийник, ако кучето е спокойно и обучено да ходи до крак.
• Изберете нагръдник, ако то дърпа, има здравословни проблеми или е още младо.
• Уверете се, че размерът и закопчалките са съобразени с теглото и размера на кучето.

Q&A: Най-често задавани въпроси

• Кой тип аксесоар е по-безопасен за малки кучета? Нагръдникът е по-безопасен при кучета с чувствителна шия или дихателни проблеми.
• Може ли малко куче да носи само нашийник? Да, но трябва да е лек и удобен, и да се избягва при склонност към кашляне или задавяне.
• Нагръдникът спира ли дърпането? Не напълно, но разпределя натиска по тялото и прави контрола по-лесен.
• Как да измерим кучето за нагръдник? Измерете обиколката на гърдите и врата, и следвайте указанията на производителя.
• Може ли да се ползват и двата аксесоара? Да – някои стопани използват нашийник за идентификация и нагръдник за разходка.

Заключение

Каквото и да изберете – нашийник или нагръдник – важното е да е подходящо за нуждите и здравето на вашето куче. За да направите информиран избор, разгледайте нашата селекция от каишки за кучета и поводи и нагръдници.

Бордер териерът е енергично и интелигентно куче, което съчетава ловен инстинкт с привързаност към семейството. Тази порода е идеална за активни стопани, които търсят верен и жизнерадостен спътник. В следващите редове ще научите повече за произхода, характера, грижите и обучението на бордер териерите.

Произход и история

Бордер териерът произхожда от пограничните райони между Англия и Шотландия, където е бил отглеждан за лов на лисици и други вредители. Породата е официално призната от Английския киноложки клуб през 1920 г. и от Американския киноложки клуб през 1930 г.

Външен вид и характеристики

Тези кучета са с компактно и мускулесто тяло, височина между 28 и 40 см и тегло от 5 до 7 кг. Имат характерна "видра глава", тъмни очи и малки V-образни уши. Козината им е двойна – твърда и водоустойчива външна част и мека подкосмена. Оцветяването варира между червено, пшенично, синьо с жълтокафяво и "grizzle and tan".

Характер и поведение

Бордер териерите са известни със своята смелост, интелигентност и привързаност към стопаните си. Те са социални и обичат да бъдат част от семейните дейности. Въпреки малкия си размер, имат силен ловен инстинкт и могат да бъдат упорити, което изисква последователно обучение.

Грижи и здраве

Козината на бордер териера изисква редовно разресване и периодично ръчно подстригване, за да се поддържа в добро състояние. Те са активни кучета, които се нуждаят от ежедневни разходки и игри. Породата е предразположена към някои здравословни проблеми като дисплазия на тазобедрената става и сърдечни заболявания, затова редовните ветеринарни прегледи са препоръчителни.

Обучение и социализация

Бордер териерите са интелигентни и бързо усвояват нови команди, особено когато обучението е основано на положително подсилване. Важно е да се започне социализацията от ранна възраст, за да се предотвратят поведенчески проблеми. Поради силния си ловен инстинкт, трябва да се внимава при контакт с по-малки животни.

Q&A: Най-често задавани въпроси

• Подходящ ли е бордер териерът за живот в апартамент? Да, стига да получава достатъчно физическа и умствена стимулация ежедневно.
• Разбират ли се бордер териерите с деца? Обикновено да, особено ако са социализирани от малки. Винаги обаче трябва да се наблюдава взаимодействието им с малки деца.
• Колко често трябва да се подстригва козината им? Препоръчва се ръчно подстригване на всеки 6-8 седмици, за да се поддържа текстурата на козината.
• Имат ли бордер териерите склонност към лаене? Те са бдителни и могат да лаят, когато забележат нещо необичайно, но с правилно обучение това поведение може да се контролира.
• Подходящи ли са за първи стопани? Да, ако стопанинът е готов да отдели време за обучение и активни занимания с кучето.

Заключение

Ако търсите енергичен и верен спътник, който да бъде част от вашето активно ежедневие, бордер териерът може да бъде идеалният избор. За да осигурите най-доброто за вашия любимец, разгледайте нашата селекция от пълноценна храна за кучета и удобни легла за кучета.

Силно развитото обоняние на кучетата им помага да се ориентират в света, но също така ги прави чувствителни към определени миризми. Някои аромати са не просто неприятни за тях – те могат да доведат до стрес, дезориентация или дори здравословни проблеми. Ако искате да предпазите любимеца си или да го отучите от нежелани навици у дома, полезно е да знаете кои миризми да избягвате и какви безопасни алтернативи съществуват.

Кучешкият нос – удивителен инструмент

Обонянието на кучетата е десетки хиляди пъти по-чувствително от човешкото. Това е причината да ги използваме за откриване на хора и вещества, както и защо някои миризми, които на нас ни изглеждат леки, могат да бъдат непоносими за тях. Жлезите в основата на опашката и около главата им помагат да маркират територия и да комуникират. Затова, когато кучето започне да уринира по мебели или предмети, то често оставя ароматни "съобщения".

Кои миризми отблъскват кучетата

Най-силно отблъскват животните резките и наситени аромати. Ето и списък с миризми, които кучетата често не понасят:

• Кафе
• Пикантни подправки – черен пипер, чесън, лук
• Ароматни подправки – карамфил, индийско орехче, кардамон, канела
• Цитруси – лимон, портокал, лайм, мандарина, грейпфрут
• Оцет и оцетна киселина
• Алкохол и спиртосъдържащи разтвори
• Цигарен дим
• Препарати за почистване и строителна химия
• Медицински мехлеми – ихтиол, Вишневски, камфор
• Етерични масла – например дегтярено, ветивер, зимзелен
• Козметика, парфюми, ароматни свещи и пръчки
• Някои растения като пелин, лавандула, чемерица

Силните миризми затрудняват концентрацията на кучетата по време на тренировка или игра.

Важно е да не използвате такива вещества, за да „накажете“ кучето. Освен че е неефективно, това може да доведе до агресивност или страхово поведение. Вместо това се доверете на специализирани спрейове за кучета, които са безопасни и ефективни.

С какво да отучим кучето от маркиране или гризане

Ако кучето ви обича да маркира мебели или да гризе обувки, може да използвате безопасни спрейове, съдържащи натурални масла с отблъскващ ефект. Най-често срещани активни съставки са полин, карамфил, лимон и черен пипер. Добре е тези продукти да не оставят следи и да са подходящи за домашна употреба.

Топ 10 натурални и професионални средства против кучешко маркиране и гризане

• SaniPet – деликатен спрей с екстракти от пипер и пелин, подходящ за подрастващи кучета
• AnimAll Spray – съдържа масла от лимон и карамфил, ефективен при отблъскване от килими и мебели
• Beaphar Stop It – помага за защита на предмети от уриниране и драскане
• Nature's Miracle Pet Block – аромат на канела, който кучетата не харесват
• Beaphar Anti Knabbel – антигрызин с масло от цитруси
• AnimAll Anti-Chew – спрей с горчив вкус и натурални етерични масла
• Pet's Lab Стоп-зона – подходящ за мебели и обувки
• 8in1 No Chew – растителен спрей с двойно действие: мирис и вкус
• Trixie Anti-Kot Konzentrat – концентрат, подходящ за външни площи

Можете да разгледате и пълната категория с козметика и хигиена за кучета, където ще откриете подходящи продукти за поддържане на чистота и комфорт у дома.

Как да се справим с маркирането – съвети от практиката

1. Проверете за медицински причини за честото уриниране.
2. Консултирайте се със зоопсихолог, ако поведението е внезапно или провокирано от стрес.
3. Извеждайте кучето поне два пъти на ден.
4. Увеличете игрите и времето за общуване.
5. Награждавайте доброто поведение.
6. Използвайте ензимен препарат за почистване на маркираните зони.
7. Храненето и спането в зоната за маркиране често спира проблема.

Съвет от стопанин: "Когато започнах да пръскам дивана с натурален цитрусов спрей, кучето ми просто спря да го маркира. Но най-много помогна това, че започнах да го извеждам точно след всяко хранене."

Финални думи от екипа на mypetshop.bg

Помнете, че всяко куче реагира индивидуално. Избирайте внимателно средствата, с които се опитвате да въздействате на поведението му. Избягвайте агресивни аромати и се доверявайте на безопасни, специализирани продукти. Така ще защитите както дома си, така и здравето на вашия любимец.

Ако се нуждаете от насоки или препоръки, не се колебайте да се свържете с нас. Ще се радваме да ви помогнем!

Канеленият цвят на козината е един от най-редките и елегантни нюанси при котките. Топлият червеникаво-кафяв оттенък, напомнящ на цвета на канела, придава особена мекота и благородство на животното. Котките с тази окраска често имат светли възглавнички на лапите и розовеещ нос, което ги прави още по-очарователни.

Как възниква тази окраска, защо е толкова рядка и при кои породи се среща? В следващите редове ще разкажем за произхода, генетиката и историята на канеления цвят при котките.

Как възниква генът за канелен цвят

Канеленият оттенък се дължи на специален рецесивен ген, отбелязван като bl (brown light). За да се прояви този цвят, котката трябва да наследи този ген и от двамата си родители – генетичната формула е blbl.

Канеленият цвят е рядък, тъй като два по-силни гена (B и b) го доминират. Освен това лесно се бърка с червената окраска – но между тях има разлики:

Историята на канеления цвят

Канелената окраска за пръв път е открита през 60-те години в Холандия от развъдчица на абисински котки. След няколко поколения кръстосване, тя забелязала, че някои от котенцата имат светлокафяв оттенък, различен от известните до момента цветове. Първоначално този цвят не бил регистриран официално, а се водел просто "друг".

Легендата гласи, че по време на разговор с друга развъдчица, докато пили чай с бисквити с канела, новият цвят бил наречен “канелен”, тъй като бил поразително сходен с цвета на печивото.

През 80-те години развъдниците в Холандия официално признават канелената окраска, а по системата на WCF (Световната федерация по фелинология) тя получава признание през 2006 г.

Как възниква цветът „фавн“

Фавн е разредената (по-светла) форма на канеления цвят. Той се появява при наличие на гени за канелен цвят (blbl) и гени за разреждане на пигмента (dd). Крайният резултат е бежово-розов, много нежен нюанс, наподобяващ цвета на сърна – затова понякога го наричат „еленов“.

Породи, при които се среща канелена окраска

Първоначално канеленият цвят се наблюдава при абисинските котки, но с времето е въведен и при други породи. Днес той се среща при:

• Абисинска котка
• Сомалийска котка
• Ориенталска котка
• Британска късокосместа
• Шотландска клепоуха

Професионалните развъдчици често изследват котките в лаборатория, за да установят дали носят рецесивния ген за канелена или фавн окраска. Особено популярен е този цвят сред британските котки, където се цени високо.

Опит от стопанин: "Нашата британка с канелена окраска изглежда невероятно на слънце – козината ѝ сякаш свети с меден оттенък. Използваме козметика с натурални масла, за да поддържаме този ефект."

Финални думи

Канеленият цвят е истинска находка за любителите на красиви и редки котки. Освен визуалната привлекателност, той носи и усещане за индивидуалност. Подобна окраска е резултат от внимателно планирано развъждане и професионализъм.

Ако искате да се грижите правилно за козината на вашата котка – независимо дали е канелена, фавн или друг цвят – в MyPetShop.bg ще откриете специализирана козметика, аксесоари и храни, препоръчани от експерти. Погрижете се за красотата и здравето на своя любимец с доверен партньор!

Ако сте горд собственик на вълнисто папагалче или обмисляте да вземете такъв пернат приятел у дома, вероятно вече сте си задавали въпроса: момче ли е, или момиче? Отговорът невинаги е очевиден, особено при младите птици. Но с няколко наблюдения и малко знания, можете да се ориентирате без да търсите помощ от специалист. В тази статия ще ви покажем как да разпознаете пола на вълнистото си папагалче чрез пет надеждни метода – от външния вид до поведението.

1. Цветът на восковицата – най-лесният ориентир

Най-често използваният метод за определяне на пола при вълнистите папагали е наблюдението на восковицата – малката зона над човката, където се намират ноздрите. При мъжките тя е ярка и наситена: синя, лилава или виолетова. При женските восковицата е в по-светли тонове – розова, бежова или кафява. С възрастта тя потъмнява и може да стане тъмнокафява или дори почти черна.

Добре е да знаете, че надеждно разпознаване по восковицата е възможно след четвъртия месец на папагала. Преди това цветът може да се променя и да подвежда.

• Синьо-виолетова восковица = най-вероятно мъжки
• Светлорозова или кафеникава = най-вероятно женска
• Променена пигментация = възможен стрес, хормонален дисбаланс или генетична особеност

2. Гласът и "говоренето"

Мъжките вълнисти папагалчета са по-активни в общуването. Те чуруликат, подражават на звуци и дори учат думи. Ако птицата ви е бъбрива и се опитва да наподобява човешка реч, вероятно е мъжки.

Женските, от друга страна, издават по-резки и по-малко разнообразни звуци. Те могат да бъдат по-шумни в определени моменти, но рядко имитират реч или сложни мелодии.

3. Поведение и навици

Полът на папагала често се издава от неговото поведение. Мъжките са по-игриви, обичат да се показват, клатят главата си нагоре-надолу, „флиртуват“ с огледалото и активно взаимодействат с играчки.

Женските са по-самостоятелни. Те обичат да пренареждат предметите в клетката, често проявяват териториално поведение и може да изглеждат по-резервирани към човека. Когато подготвят гнездо, събират хартийки и ги складират на избрано място – поведение, типично само за женските.

Практически съвет от собственик: "Нашето папагалче винаги си играеше с огледалото и ни имитираше звуци от телевизора – оказа се, че е мъжки. Второто, което взехме, не проявяваше интерес към игри, но редовно подреждаше гнездо от салфетки – класическа женска."

4. Външен вид и стойка

Опитните стопани могат да разпознаят пола и по физическите характеристики:

• Оперение: Мъжките често имат по-ярки цветове, особено в перата около главата и шията.
• Форма на главата: Главата на мъжкия е по-ъгловата, докато при женската е по-заоблена.
• Поза на пръта: Мъжките държат краката си по-близо един до друг, женските – по-широко разкрачени.

5. ДНК тест – 100% точност

Ако искате абсолютно сигурен отговор, най-надеждният начин е лабораторен ДНК тест, направен чрез проба от пера. Това е честа практика при развъдчици и ветеринари, особено когато става въпрос за редки породи или нужда от точност при развъждане.

Разбира се, консултация с опитен ветеринар може да ви спести време – те често разпознават пола още с един поглед, особено ако птицата е над 5 месеца.

Заключение

Определянето на пола на вълнистото папагалче не винаги е лесна задача, особено в ранна възраст. Но с помощта на наблюдение, познания и, при нужда, професионален съвет, ще успеете да откриете дали вашият пернат приятел е момче или момиче. Независимо от пола, всеки папагал заслужава грижа, внимание и правилна храна.

В MyPetShop.bg ще откриете всичко необходимо за вашето папагалче – от разнообразни храни и витамини, до забавни играчки и удобни клетки. Ако имате въпроси за хранене или отглеждане, нашият екип е насреща да ви помогне.

Сред акваристите от години се води спор: трябва ли живата храна да присъства в менюто на декоративните рибки, или съвременните сухи формули са напълно достатъчни? В тази статия ще разгледаме реалните ползи, потенциалните рискове и кои видове жива храна имат място в аквариума ви.

Какво всъщност представлява живата храна?

Това са натурални организми – като мотил, артемия, дафния – които се предлагат в свеж, замразен или изсушен вид. Основното им предимство е, че рибите ги разпознават като естествена плячка, което ги стимулира да се движат повече и да проявяват нормално поведение.

Ползи от живата храна

• Високо съдържание на протеини и витамини
• Подобрява цвета, активността и растежа на рибките
• Намалява скуката и стимулира ловния инстинкт

С какво трябва да внимавате?

• Живата храна може да бъде носител на бактерии и паразити
• Изисква подходящо съхранение – хладилник или замразяване
• Някои видове, като трубочник, крият по-висок риск от замърсяване

Личен опит: След като започнах да давам жив мотил два пъти седмично, поведението на рибките ми се промени осезаемо – станаха по-активни, а цветовете им се засилиха още в първия месец.

Популярни видове жива храна

Мотил

Малки червени личинки – любима храна на повечето декоративни риби. Богати са на протеин, но при прехранване могат да доведат до подуване, особено при чувствителни видове.

Артемия

Подходяща за малки рибки и новоизлюпени. Лесна за отглеждане у дома, но поради високата калорийност не е добра за основно хранене.

Дафния

Подходяща за хранене в летния сезон или за домашно култивиране. Добра алтернатива при малки рибки.

Трубочник

Много хранителен, но и рисков. Задължително е да се промива няколко пъти дневно и да се държи в хладилник в карантина преди хранене.

Коретра

Полупрозрачна личинка, която не винаги се приема като храна от всички видове. Подходяща е за риби, които се хранят в горния слой на водата.

Наблюдение от специалист

Ветеринарен съвет: Живата храна е отлична добавка към менюто, но само ако е от проверен източник. Ако я ловите от природата – рискът от паразити и заболявания се увеличава многократно.

Как да съхранявате правилно?

• Жива – в хладилник, във влажна тъкан, с редовно промиване
• Замразена – до 6 месеца във фризер
• Сушена – най-дълъг срок на годност, но с по-малко хранителни вещества

Заключение

Живата храна не е задължителна, но е отлична добавка, ако искате здрави, жизнени и добре оцветени рибки. Стига да е правилно подбрана и съхранявана, тя може да донесе реална полза на обитателите на вашия аквариум. За най-добър резултат комбинирайте я със суха храна и я прилагайте умерено.