Оказва се, че една трета от всички имена на котки - това са лични имена на хора, които вече са остарели и са неупотребявани (Феня, Фрося, Кеша, Тиша).
Около една четвърт от имената на котките отразяват външния вид (Рижик, Черниш, Пух) и характера на животното (Бос, Шустрик, Соня). Други мотиви за именуване на котките са свързани с впечатленията от гледаните филми, анимационни филми, телевизионни сериали, прочетени книги (Гарфилд, Маркиз, Степашка), както и професията и хобитата на собствениците (Кеш, Фънтик, Бъкс). Някои котки и котенца получават прозвищата си по наследство: в много села се предават наименованията на своите предшественици, живеещи в една и съща къща, както и по името на съседни домашни любимци. Често псевдонимът отразява както външния вид, така и характера на животното.
Например, името Чубайс се присъжда не само на рижавите, но и на крадливите, важни или арогантни котки. Религиозните празници, музикалните предпочитания, значимите събития също оказват влияние върху избора на имена на котката. Например, една котка, родена в началото на хилядолетието, е наричана Милениум, а друга котка, купена на кръщение, се кръщава Кристияна. Авторът на проучването отбелязва също, че почти две трети от котешките прозвища са двукомпонентни по състав и 80% имат свирещи и съскащи звуци. Това, обаче, не е изненадващо, тъй като, както показва вековният опит на човешката комуникация с животните, последните реагират най-добре на обръщение към тях с думи, съдържащи само съскащи и свистящи звуци. И, разбира се, в ежедневието много котки претърпяват различни трансформации: Феликс става Едмундович или Флика, Алис - Лиза, а например, Моника - Моня, което отразява многостранните ни взаимоотношения с домашните ни любимци.
Лев Чебунин за своето изследване е бил удостоен с Премия и специална награда на списание "Наука и живот".