Маймуната с тъжно човешко лице Уакари

В Амазония - между реките Жапура, Уляга и Андите - в една от най-богатите екосистеми на нашата планета, в короните на тропическите гори живее малка маймуна с тъжно, почти човешко лице.

Тя е наречена Уакари (червена) - един от най-редките и най-боязливи примати на Земята... Червеният Уакари (Cacajao calvus) - род от широконоси маймуни (Platyrrhini E. Geoffroy, 1812) от семейство Сакови (Pitheciidae Mivart, 1865). Той, както и всички други Уакари, е включен в Червената книга на Международния съюз за опазване на природата (IUCN / IUNC). Дължината на тялото на женските достига до 36-47 см, а на мъжките - 43–48 см. Дължината на опашката при женските - 14-17, а при мъжките - 15–18 см. Плешивият Уакари рядко се спуска на земята, тъй като в горите на Амазонка често има наводнения, а на тази височина, земните хищници не се страхуват от него и почти липсват трофични конкуренти.

Трудно е да се обърка с друга маймуна. Без козина, те винаги сякаш с нещо са разтревожени, лицето на Уакарито е като човешко. Трябва да се отбележи, че лицето му може да променя цвета си от светло розово до червено. Интензивността на цвета на главата и муцуната на Уакари зависи от настроението или фазата на сексуалната им активност. Ако едно животно е объркано, лицето и челото силно се зачервяват.

Обикновено, опашката на Уакари е не повече от една трета от тялото. Тя не е прилегнала, както при много други маймуни, но не лишава Уакари от пъргавина при движението му през дърветата. Животните се движат с четирите си крайника и скачат много рядко. Понякога може да ходят на задните си крайници. Уакари се движат на групи от 15 до 30 индивида, които се състоят от възрастни животни, женски с малки и млади мъжки.

Най-опасните врагове на Уакари са хищната птица Харпия (Harpia harpyja), която налита и на примати. Червените Уакари - това са семейни същества, живеещи в големи комуни от по 15-30 индивида. Червените Акари се хранят главно с плодове, листа, цветя и семена. Съставът на диетата им зависи от времето на годината. Ако няма достатъчно растителна храна, животното яде насекоми. Често споделят храната си с други примати. Уакари се хранят още с плодове, които изобилстват в тропическите гори. Женските и мъжките от червените Уакари достигат полова зрялост на 3-4 годишна възраст.и могат да се размножават на кръгла година.

Самките при червените Уакари се сближават с няколко самци. След 6 месеца се появява едно малко. Отначало, то се придържа към козината на майка си, в близост до млечните жлези, а по-късно се придвижва до гърба на майка си. В ​​грижите за потомството помагат и останалите членове на стадото. Ако някой досажда на женската с малко, мъжкарят става много агресивен. За да покаже негодуванието си, той силно разтърсва клона, на който седи, като го стиска с четирите си крайници.

Аборигените на Южна Америка ловят червените Уакари заради месото им. Днес на територията на Перу животното е много рядко. Състоянието на бразилската популация е стабилно, тъй като в тази страна Уакари е включена в програмата за опазване. В северната част на Бразилия и във Венецуела са широко разпространени два вида маймуни Уакари: черноглавият Уакари (Cacajao melanocephalus) и плешивият Уакари (Cacajao calvus), които принадлежат към семейството на широконосовите маймуни. Всеки един от тези видове формира няколко подвида, разпространени в изолирани планински и равнинни гори.

Неотдавна учените откриха напълно неизвестен вид! Новият вид получи научното име Уакари Айрес (Cacajao ayresii) в чест на известния бразилски зоолог Хосе Айрес, който почина през 2003 година. Х. Айрес е бил член на Обществото за опазване на дивата природа и е бил един от участниците в създаването на Националния природен парк в сърцето на Амазонка. Сега името на учения е увековечено и от името на новия вид. Новият вид е открит извън защитените територии и в много малък участък, а площите на тропическите гори на Амозония намаляват всяка година поради дърводобива за промишлеността и за изгаряне в селското стопанство. Учените смятат, че в Бразилия има дузина неизвестни на науката видове маймуни, но унищожаването на горите протича с такова темпо, че те вероятно никога няма да могат да бъдат открити, тъй като дотогава те просто ще измрат.