Морски еднорог - Нарвал

Нарвалът и белугата принадлежат към едно от подсемействата нарвалови. За разлика от делфините, те нямат гръбна перка, а само малък гребен на гърба. Подобно на много други морски бозайници, нарвалите живеят в стада. Чрез дупка, пробита в леда, всички членове на стадото на нарвалите обикновено се редуват за да дишат. Спираловидният рог на нарвалите наподобява слонски бивник. Рог обикновено имат мъжките, но понякога се развива и при женските. Изследователите все още се опитват да разберат, защо той е необходим на нарвала. Дължината на тялото може да достигне 5-6,6 м и тегло - до 1600 кг. Нарвалът обитава арктическите и субарктически води, под ледената кора или плаващия лед край бреговете на Аляска, Канада, Гренландия и Шпицберген.

Нарвалите живеят в стада, като най-големите от тях наброяват до 2000 животни. Предимно са в свързани групи, но има и стада, в които животните са групирани по пол и възраст. Мъжките възрастни обикновено се събират в групи от по 8-10 животни. Нарвалите са общителни морски животни. Често те могат да се срещнат във фиордите заедно с техните роднини - белугите. Също така, интересно е да се наблюдава спящ върху повърхността на ледената вода нарвал. Той пробива с издутото си чело отвор в леда, към който от време на време се връща, ако на другите места ледената кора е твърде дебела. Нарвалът може да издържа под вода около петнадесет минути. През есента, когато арктическите води се сковават от леда, нарвалите на големи стада плуват на юг, където прекарват зимата.

За разлика от белия кит, който ловува в плитките води, нарвалът се храни в арктическите дълбини. Ловува предимно треска, палтус и камбала, както и скариди, малки сепии и раци. Нарвалът е притежател на тънкия слух. По време на лова, той използва ехолокацията. Точно като прилеп, един нарвал в пространството около себе си възпроизвежда звуков сигнал, който, сблъсквайки се с препятствие, се връща обратно. Зад това ехо, нарвалът точно определя местоположението, величината и посоката на движение на обекта. Когато се гмурка за плячка, нарвалът може да слезе на дълбочина от 370 м, а под водата той издържа до 15 минути, след което този морски бозайник трябва да се издигне на повърхността и да вдиша въздух.

Подвижно свързаните гръбначни дискове добавят гъвкавост на скелета на нарвала и правят животното сръчен ловец. В допълнение към дългата спираловидно извита бивня, мъжките в горната си челюст имат още по-малък бивник, покрит с устна. Големият зъб при женските обикновено расте в челюстната кост. Нарвалът не може да ухапе жертвата - грабва я с челюстите си и я поглъща напълно. Ето защо, нарвалът ловува плячка с определен размер.

Интересни факти

През Средновековието, хората вярвали, че бивника на нарвала - това е рог на еднорог и му приписват чудотворни лечебни свойства. Английската Кралица Елизабет държи рога на Нарвал като ценна реликва.

Някои мъжки нарвали (еднорог) имат два бивника, спиралите на които имат една и съща посока - те се завъртат наляво. Дължината на бивника може да достигне 3 метра. Той се вижда отдолу под горната устна и расте непрекъснато. Понякога този бивник израстват и в женския нарвал.

Към подсемейството на нарвалите влиза и белугата - също единствения вид от рода.

Опасността за нарвалите са бракониерите и замърсяването на моретата. Броят на нарвала е от 25 000 до 30 000 животни, от които около половината живеят близо до северозападния бряг на Гренландия.