Облизването при кученцата

„… Когато кученцата пораснат, те започват да облизват и почистват себе си и другите кученца. Това взаимно облизване си има социални функции. Очевидно това спомага за поддържане на чистотата на кученцата, но в процеса се засилва и връзката между тях. Истинският механизъм, който изгражда тази привързаност - това е взаимното удовлетворение. Кученцето може да има спътник, за да достигне до такива труднодостъпни места, като ушите, гърба и лицето, а то може да се отплати, като оближе кученцата на недостъпните за тях места. Тъй като приятелите и роднините се грижат за себе си, като знак за внимание, актът на облизване на друго куче се превръща като средство за комуникация.

По този начин, облизването произтича от практическо и полезно действие към ритуализиран жест. Значението на този жест към подобен момент от живота на кученцето включва доброжелателност и приемане. Всъщност, всяко кученце казва: “Виж колко съм дружелюбен”. Когато кученцето съзрява, съобщението, изпратено от близането, продължава да бъде приятелско, но неговото значение се разширява и означава „аз не съм заплаха“ и може би покорна молба „Моля, приемете ме и бъдете добри”.

Облизването придобива все по-голямо значение, малко по-късно в живота на кученцето, обикновено в момент, когато става по-малко зависимо от млякото на майка си. В дивата природа, когато вълчицата се завръща от лов, тя се е хранела с плячката си. Когато влезе в бърлогата, кученцата се събират около нея и започват да й облизват лицето. За романтика, това може да изглежда като любовно приветствие за всички кученца, които се радват, когато майка им се върне след отсъствието си за няколко часа. Изглежда, че просто я целуват за щастие и облекчение.

Въпреки това, истинската цел на цялото това облизване по лицето е много по-функционална. Дивите кучета имат добре развит рефлекс на регургитация, а кученцата облизват лицето и устните на майка си, заставяйки я да им даде малко храна. Много по-удобно е за майката да носи храна в стомаха си, вместо да се опитва да достигне с нея до гнездо, докато я носи в устата си. Освен това, този частично усвоен материал е идеална храна за малките кученца.

Интересно е да се отбележи, че нашите домашни кучета, действително имат намалена чувствителност към регургитационния рефлекс в сравнение с вълците или чакалите. Причинената от малките кученца регургитация, не се наблюдава често ако не се хранят добре. Ако това се случи, то е по-вероятно да се прояви при породите с остри лица, които по-скоро наподобяват диви кучета и вълци.

Разбирането на облизването помага да се обяснят други случаи, защо нещо се е случило.

Лизането на лицето при възрастните кучета може да бъде знак за уважение или привързаност към доминиращото куче. Облизващото куче обикновено отпуска тялото си, за да стане по-малко, и поглежда нагоре, добавяйки ефекта на юношеското поведение. Кучето, чието лице е облизано, показва своето господство, стоейки високо за да приеме този жест, но не облизва другото куче в замяна.

Сега, когато кучето Ви се опитва да Ви оближе лицето, ще имате по-добра представа за това, какво иска да Ви каже.

То може просто да иска лека закуска. Ясно е, че няма да повръщате някаква храна при този сигнал, но можете нежно да отвърнете и да му поднесете кучешко лакумство. То може да придаде покорство и мир - това е версията на доброжелателното кученце. Основно, то казва: ”Слушай, аз съм просто кученце, което зависи от големите и възрастните, като теб. Имам нужда от твоето съчувствие и помощ”. Може би то показва уважение и ангажираност към Вас, като към доминиращо куче в своето стадо...