Особености при миграцията на птиците

Повече от една трета от всички птици и повечето птици от Северна Америка и Европа мигрират: те извършват огромни сезонни изминавания на дълги разстояния и се размножават на северните места за зимуване. Някои сезонни придвижвания са твърде незначителни, за да се нарекат миграции, като например пътуващите планински яребици по склоновете на планините в Калифорния. Други пътувания могат да бъдат много далечни - като например от Източна Европа до Африка, покривайки разстояние от 10-12 хиляди километра. Способността за полет позволява на птиците лесно да се придвижват в търсене на оптимални условия на живот. Значително количество водоплаващи и морски птици се размножават в арктическата тундра в течение на няколко седмици през краткото лято. Там има много храна и малко хищници.

Някои птици, като кардинала, синята койка и присмехулката, живеят целогодишно в Съединените щати, а други, като гъската Роса, гнездящи на север, а през зимата пристигат в САЩ. Трети се размножават в Северна Америка и зимата отлитат на юг. Към тях се присъединяват и лястовиците. Съществуват също и пролетни птици-мигранти, които зимуват на юг, а през лятото живеят на север от умерената зона. Миграцията - най-важното събитие в живота на птиците, което е свързано с огромен риск. От 500 милиона птици, които летят от Европа до Африка, почти една трета не се връщат. Много птици умират в бури, някои стават жертви на хищници и дори още повече умират от глад.

Основните миграционни пътища свързват Северна Америка с Южна Америка, Евразия с Африка, Евразия с Австралия. Въпреки, че съществува известно припокриване, всеки междуконтинентален път е отделен от останалите чрез океани, планини или пустини.

Малкият ястреб 

Миграция обикновено достига ширина от стотици километри или повече. Въпреки това, географските фактори понякога ограничават маршрутите за миграция до няколко километра. Например, ястребите и орлите летят по краищата на планинските хребети, където въздушните потоци са благоприятни за извисяване. Ефектните полети на тези хищници се наблюдават ежегодно от наблюдателните пунктове в Апалачи. Белите щъркели от Западна Европа летят до Африка, пресичайки Гибралтарския проток с ширина от около 15 километра, извисявайки се на големи височини. По същия начин щъркелите от Източна Европа пресичат тесния проток Дарданели, който разделя Европа от Мала Азия. Един от методите за изучаване на миграциите са пръстените. Птиците се улавят, поставят се специални пръстени на краката им и след това се пускат отново, за да продължат пътуването. Хората, които намират мъртви птици с пръстени, трябва да върнат пръстените на националните центрове за проследяване.

Видове пръстени, които се използват за проследяване на птиците

Съвременното проследяване на птиците очевидно започва през 1740 г., когато Йохан Фриш от Берлин започва привързването към краката на лястовиците на пръстени, преди есенната миграция. Одубон през 1803 г. използва тънък сребърен проводник, за да проучи гнезденето на маслиновия тиранин. Проследяването на птиците в широки мащаби започнало през 1903 г. в Роситен (Германия). В днешно време, броят на птиците, които се проследяват годишно в света, се оценява на милиони. Само една незначителна част от следените птици се връщат, но въпреки големите загуби на пръстените, получената информация помага за картографиране на миграционните пътеки и определяне на разстоянията, изминати от много видове птици. Проследяването позволява да се идентифицират някои извънредни миграции на отделни птици. Например, петнатите арктически патици са открити на повече от 15-19 хиляди километра от местата, където са им поставени пръстените. Следенето също показа, че някои птици се връщат ежегодно на едно и също място. Боб Стюарт от орнитологичната станция в Пойнт Рейес отбелязва, че една дървесница се е връщала в продължение на най-малко седем години на едно и също място за гнездене, близо до поток до станцията в Сан Франциско, след като изминавала хиляди километри от това място в Мексико. Миграционните пътища могат да покажат еволюционната история на даден вид. Малкият дрозд развъжда пилета в Азия и след това се насочва през Северна Америка на юг до местата за зимуване в Западна Индия и Южна Америка. Това може да се обясни с факта, че птиците повтарят пътя през Берингово море, което техните предци са изминавали.