Палеонтологичните свидетелства за еволюцията

Морфологичните, ембриологичните и палеонтологичните доказателства за еволюцията са добре съгласувани помежду си, давайки единни и непротиворечиви ... данни на палеонтологията, биогеографията, сравнителната анатомия, ембриологията и молекулярната биология, които съдържат убедителни и много важни, допълващи се и непротиворечиви доказателства за еволюцията. Последователната поява на нови видове животни и растения в палеонтологичния летопис на Земята наведе природолюбителите от 18-19 век към идеята за еволюцията. В по-ниските слоеве на геоложките отлагания са открити по-примитивни организми, а в горните слоеве - все повече и повече сходни със съвременните. 

Дарвин пише: „Геологията ни дава ясни доказателства, че всички видове са се променили и освен това, тези промени протичат бавно и постепенно. Това ясно си проличава от факта, че останките от вкаменелости на последователни формации са неизменно много по-сходни един с друг, отколкото с вкаменелостите от образувания, които са далеч един от друг.' Откритията от 90-те години на миналия век дадоха възможност да се възстанови най-интересната история на постепенното превръщане на малките (по размери на катерицата) земно-копитни бозайници в гиганти на китове. Останките от вкаменелостите сочат, че най-далечният предшественик на съвременните китове е живял на сушата преди 65 милиона години и се е хранил с риба и животински трупове. Пакицетусът, който е живял преди около 50 милиона години, вече е преминал към полуводния начин на живот. 

По-младият член на тази линия - амбулуцетосът - ходещият кит - (преди 45 милиона години) е бил с ръст на морски лъв, имал е доста дълги крайници, бил е добре приспособен за плуване и е ходел по дъното. За това още му е помагала дългата опашка. Родоцетусът (43 милиона години) е направил следващата и вече необратима стъпка в морето. Крайниците му са намалели значително, а тазовият пояс на практика е отделен от гръбначния му стълб. И най-накрая, преди 40 милиона години, се е появил базилозавърът. Дължината на тялото му е достигала 15 метра. Неговите крайници вече са напълно трансформирани в мощни плавници. Това си е било почти истински кит. Той все още е съхранил ясната прилика със земните си предци. Ноздрите му вече са се преместили далеч назад, но те все още се намират на половината си път към мястото на черепа, където днес се намират дихателните тръби на настоящите китове. Той все още запазва тазовия си пояс, но на неговите елементарни крака вече няма пет, а само три малки пръста. По този начин, палеонтологическия летопис ни дават свидетелства за постепенното преобразуване на сухоземните бозайници в морски обитатели. 

Въпреки очевидната си непълнота и фрагментация, ние виждаме в нея поредица от преходни форми. Всъщност, всички изкопаеми останки представляват преходни форми - всички те са потомци на по-ранни съществуващи форми, а някои от тях - предци на настоящи живи форми. Така например, палеонтологическия летопис е хроника на еволюцията - наследствена промяна в свойствата на живите организми през поколенията. По времето на Дарвин, палеонтологическите летописи започват с Камбрийския период (преди 530 милиона години) и в него има много пропуски. 

Днес тези празнини постепенно се запълват. Палеонтолозите са открили и охарактеризирали множество останки от животни, растения и микроорганизми, които са живели на Земята в отделните епохи. Съвременните методи на физиката и химията позволяват много точно да се датират вкаменелостите според съотношението на изотопите при различните химични елементи в самите останки и околните им породи. Данните на палеонтолозите показват, че микроорганизмите са обитавали Земята преди 3,8 милиарда години. Най-древните еукариотни клетки са били открити в скали, които са на повече от 2 милиарда години. Колкото по-близо са до нашето време, толкова по-малко са пропуските в палеонтологическите летописи и толкова по-подробно става това. Виждаме последователната и постепенна поява на нови форми. Наблюдаваме също как от предишните форми са възникнали нови. Съществуват толкова много преходни форми между риби и земноводни, земноводни и влечуги, влечуги и бозайници, че често е трудно да се каже към кой клас гръбначни животни трябва да се впишат. Нека разгледаме някои примери. Първите изкопани останки на първите птици - археоптерикса са намерени в Германия през 1861 г. Той е имал пера и крила, следователно е принадлежал към птиците. Но скелетът му се отличава с редица особености, характерни за хищническите динозаври: костна опашка, зъби и пръсти с нокти на предните крайници. 

По-късно в Испания и Китай са били намерени на 30-40 милиона години по-млади останки на археоптерикса. Те още повече са приличали на птици и по-малко на динозаври. Кокалестите им опашки са били станали по-къси, а пръстите им - на крила. Археоптериксът не е историческо любопитство, а една от връзките в еволюционната верига. Съвсем наскоро бе открит далечният предшественик на археоптерикса, микрорапторът. Той е имал подвижни махащи пера не само отпред, но и на задните крайници. Така той е имал четири крила, които е използвал за завиване. До него в палеонтологическите летописи е имало динозаври, които с времето са ставали все повече и повече подобни на птици, а след него - древни птици, които все повече губят признаците на динозаврите. 

В тази дълга верига от динозаври до птици, която се простира на повече от 140 милиона години, няма пропуски. Няма момент, когато птицата внезапно да е излетяла от яйцето на динозавъра. Всеки предшественик е имал потомък, най-вече подобен на себе си, и в същото време отличаващ се с детайли. Трябва да се помни обаче, че много изкопаеми останки принадлежат към страничните филогенетични дървета. На Земята вече няма живи потомци на тиранозаврите. Този клон се оказа еволюционна задънена улица. На Земята няма четирикрили птици, въпреки че такива родственици на Археоптерикса са съществували на Земята преди десетки милиони години.