Сеносъбирачи

Сеносъбирачите принадлежат към семейсктвото на зайците. В семейството има 1 род и около 20 вида. Обитават студените райони на Азия и планините, които се издигат на западния бряг на Северна Америка. Сеносъбирачите издават различни звукови сигнали - от силно свиркане до чуруликане. Структурата на телата на тези малки животни прилича на морски свинчета. Те имат същите къси и широки уши, къса козина и незабележима опашка. Цветът на козината - от сиво до тъмно кафяво. Дължината на тялото е от 12 до 25 см, в зависимост от типа. Теглото: 100-400 г.

Повечето сеносъбирачи обитават пустините, пясъчните и каменисти възвишения. Някои от тях живеят в планината, а други - в откритите степи. Такива видове, като степните сеносъбирачи живеят подобно на зайците, на големи семейства в система от подземни дупки. Американските сеносъбирачи обикновено водят самотен начин на живот в собствените си територии, чиито граници ревностно защитават от представителите на собствените си видове. Териториите са разположени така, че мъжките и женските са съседи, а понякога дори техните домове се сливат. Алтайските сеносъбирачи обикновено са по двойки. Всички те водят дневен начин на живот и се хранят самостоятелно. През зимата не спят зимен сън, така че през есента правят запаси за зимата.

Обикновено, сеносъбирачите идват да се хранят рано сутрин или вечер. Те ядат много растителни видове, като ги гризат със зъби, които приличат на длета. Долната челюст се движи от едната към другата страна. В търсене на храна, тези животни излизат извън територията си. През есента им предстои нелека работа - да съберат големи запаси от храна за зимата. Някои сеносъбирачи, преди да скрият запасите в хралупата си сред камъните, те я сушат на слънцето. Сеносъбирачите подреждат „купчините“ по равната повърхност, често нареждайки камъни отгоре им, така че тревата да не се разхвърля от вятъра. Алпийският сеносъбирач се отличава с това, че не изсушава растенията, а ги „прибира“ пресни. Подобно на зайците, сеносъбирачът яде своите изпражнения, усвоявайки жизненоважни витамини и въглехидрати.

Сеносъбирачът, живеещ в подземни дупки, има многобройни потомства. За най-плодовития от тях се счита степния сеносъбирач. В райони с лоша растителност, животните практически нямат възможност да се скрият от хищниците, което води до големи загуби в популацията на индивидите. В периода на разгонване, който продължава няколко месеца от годината, женските сеносъбирачи имат 3-4 поколения, всяко от които има 2-13 малки. Сеносъбирачът живее на север от ареала и рядко има повече от едно потомство годишно. Бременността е много кратка и трае само 25-30 дни. На възраст от 5 дни, младите вече умело се движат, въпреки че остават слепи, защото очите им се отварят едва 8-9 дни след раждането. Бебетата ядат майчиното мляко в продължение на 3 седмици. 3-4 дни след прекратяване на лактацията, младите сеносъбирачи напускат гнездото и започват да се хранят с трева. Младите сеносъбирачи влизат в пубертета на възраст от 30 дни.

Интересни факти 

'Купчината' сено на американския сеносъбирач достига височина 60 см. Всеки сеносъбирач съхранява 16-20 кг сено за зимата. Сеносъбирачите, живеещи в Сибир, строят тунели под снега. Долната част на лапите на животните са покрити с косми, които им позволяват по-лесно да се придвижват върху гладките камъни. Сеносъбирачите, живеещи в Монголия, изграждат около техните убежища укрепления от камъни с ширина до 1 м.

До 18-ти век, сеносъбирачите не са били описани, защото живеят в отдалечени, ненаселени райони. Днес те се използват като лабораторни животни.