Сладката малка панда

Малката панда, за разлика от голямата, която е причислена към мечките, влиза в семейство енотови. Въпросът относно научната класификация и при двата вида остава отворен.

Малката панда прекарва по-голямата част от деня си в короните на дърветата. Обитава територии от Непал до северната част на индийската държава Асам и от североизточната Бирма до китайските провинции Юнан и Съчуан. Малката панда прекарва по-голямата част от живота си сама. Тя намира свой партньор точно преди началото на брачния период. Мъжкарят намира женските по миризливите им белези, които те оставят по дърветата. Интересът на мъжкаря нараства с приближаването му към женската. Актът се осъществява на земята. Веднага след това, партньорите се разделят. Бременността при малката панда продължава от 112 до 158 дни. Такава значима продължителност на бременността се обяснява с наличието на латентен период. Приблизително шест седмици преди раждането, женската изгражда гнездо от клони, трева и листа в каменна пещера или върху кухо дърво. В него се раждат до четири малки (обикновено в постелята има едно или две бебета).

Малките са с дебела и топла кафява козина. Дължината на новороденото е около 28 см. То се ражда сляпо в закрити отвори. През първите десет дни, в гнездото е много тихо и спокойно. Малките се свиват или притискат към майката. Също, през първите дни, майката не излиза от гнездото и е постоянно близо до малките, като ги пази. Не по-рано от седмица, тя напуска гнездото за известно време и се връща няколко часа по-късно, за да ги нахрани и почисти. Мъжкарят не участва в отглеждането на потомството. Той се появява едва след пет месеца, когато децата вече са доста пораснали. Отсега нататък, цялото семейство панда остава заедно до следващия размножителен период.

Малката панда води нощен начин на живот. Тя прекарва по-голямата част от деня си в короните на дърветата, където спи и почива. Пандата спи, облегната на клон на дървото. Ярката кафява козина отлично я маскира в дърветата. Малката панда също така може да се движи и по земята, а докато тича, тя свива гърба си и вдига опашката си нагоре. Дългата пухкава опашка служи на пандата за възглавница или одеяло, а за да не замръзне, тя се покрива със собствената си опашка. Пандата маркира територията си с урина, фекалии и след това от жлези, разположени върху нейните лапи.

Интересни факти

Този вид е открит през 1825 г. и доста дълго време на Запад е била известна само малката панда.

Името на малката панда в превод от латински означава „котка с огнено-червен цвят“ или „ярка котка“. Първооткривателите вярвали, че това животно наподобява котка.

Малката панда на предните лапи има допълнителен 'палец'. Костта на този пръст е свързана с костите на китката с помощта на става; тя помага на пандата да грабне и да задържи плячката си.

Малката панда принадлежи към семейство енотови. Представителят на това семейство - американския енот. Пандата има същата опашка на ивици, подобна структура на зъбите, форма на лицето и черепа, както и енота. Проведените в Източна Азия и в Америка разкопки показват, че в Америка няма панди. Това е доказателство, че развитието на пандата се е извършило в изолация от семейство енотови.

Има два подвида на Малката панда, живеещи в съседни територии.