Когато всеки ден ходите на работа извън града и прекарвате много време на автобусната спирка, ще се наслушате и ще видите всякакви хора. А наблюдението на околния жив свят е изключително интересно! Помня, как една такава история приключи и ме накара да се замисля много. Близо до спирката, където винаги чакаха повече от дузина хора, имаше малка фабрика.
По-точно работилница. Четири кучета идваха при нас всяка сутрин. Очевидно, през нощта те помагаха за охраната на района, а през деня ходеха при пътниците на автобуса, получавайки нещо за ядене от състрадателните граждани. С течение на времето обаче, ние толкова бяхме свикнали с нашите 'приятели', че специално носехме от къщи за тези кучета или кокали или някакви сандвичи.
Те също свикнаха с нас и ако никой не шумкаше с хартия, за да ги посрещне, те започваха да скачат, да скимтят и да играят - очакваха угощение. Обикновено бяха четири кучета. Приятелски настроени смесени породи ... След като видеха обаче - изтичваха само три от тях. Някой предложи, че четвъртото се е окучило и има малки, лежейки някъде с кученцата. Въпреки това, поведението на другите кучета повали тази мисъл. Преди те грабваха „угощението“ и веднага го погълваха.
Сега обаче, изобщо не беше така. Кокалите и хлябът оставаха непокътнати. Хората започнаха да се чудят: „О, какво стана? ”Останахме обаче много изненадани, когато видяхме, че и тримата вземаха храна в устата си и я носеха някъде. Оказа се, че това не е далеч. Само на няколко крачки поставяха своя „товар“.
Единият им другар, дали бе ударен от кола, или някаква друга неприятност му се беше случила, но кучето изглеждаше доста жалко ... Понеже е било куче, човека след удара си е продължил по пътя, без да окаже на кучето никаква помощ! Хората веднага се ядосаха: какви времена настанаха! Някога ни учеха, че човек на човек - приятел и брат.
А сега човекът за човека - вълк. Но волът, ако не е гладен, няма да докосне човека. Кучетата обградиха лежащото животно и му дадоха цялата храна. И те се настаниха до нето, гледайки го как яде. Честно казано, това ни учуди толкова много! Спирката беше притихнала, а момчето дето се закашля и младежът, който беше толкова изненадан преди минута за нещо подобно, престана да псува, сякаш по команда. Пристигна автобуса, всички седнаха по местата си и през целия път се водеше разговорът за кучетата. Колко често не забелязваме и обиждаме по-малките си приятели - котките и кучетата. Котките и кучетата, за разлика от хората, няма да Ви предадат, а напротив, те ще Ви помогнат и спасят. Нека хората бъдем по-милостиви към тях!