Швейцария, с площ една осма от Германия, има на територията си 1 484 природни езера. Много от тях се намират в подножието на планинските върхове, а диаметърът им е само 100 м. Дължината на Женевското езеро е 72 км. Това езеро се захранва от две реки - Рейн и Рона. Дълбочината на Женевското езеро е 330 м. Известно е и езерото Боден.
Повечето от местните езера са разположени в кухините на древните котловини. Те са се появили по време на последната ледникова епоха, когато огромни блокове подвижен лед създават големи вдлъбнатини в земята, които по-късно се пълнят с вода. Някои от швейцарските езера са много дълбоки. Дълбочината на езерото Лаго-Маджоре, разположено на границата с Италия, достига 372 м. Най-дълбокото негово място се намира под морското равнище. Поради това, че много швейцарски езера са разположени високо в планините и имат голяма дълбочина, водата в местните езера остава студена през цялата година.
Рибата от планинските езера
Повечето от видовете риби, обитаващи швейцарските езера, са така наречените останки от ледниковия период. Тези видове първоначално са живели в ледените води на северните езера и реки. Когато по времето на ледниковия период климатът в Европа станал по-студен, тяхната големина се увеличила. По време на затоплянето, повечето от тези видове отново се върнали на север. Онези от тях, които са се заселили в алпийските планински езера, все още живеят там. Местната вода е идеална за тях, защото е достатъчно студена. Един от тези видове е езерната пъстърва. Рибата се храни с различни червеи и ларви на насекоми. Езерната пъстърва също лови малки риби. По време на хвърляне на хайвера, пъстървата напуска езерото и плува към планинските реки.
Арктическият щипок се среща в почти всички швейцарски езера, освен това съществуват и множество подвидове на тази риба. Арктическият щипок яде планктон, насекоми, ларви на насекоми и мекотели. На тази територия живее и големият подвид на щипока, който се храни с дребни риби. Тази риба обитава дълбоките езера. Освен това, в местните езера се е развил трети подвид - арктическият щипок, обитаващ плитките води по крайбрежието, който се храни с малки ракообразни.
Замърсяването на езерата
Днес повечето от големите швейцарски езера са заобиколени от земеделски земи и градове, които непрекъснато се разрастват. На бреговете на някои от тях се намират популярни туристически градове, като например Люцерн. В продължение на няколко века по бреговете на някои езера е имало разнообразни животински видове, но сега много от тях са били унищожени. Езерата са замърсени от промишлените и битови отпадъчни води. Дори малките езера, които дълго време са останали недокоснати, са застрашени от киселинните дъждове. Разнообразието на видовете и тяхната численост значително намалява. И така, днес в швейцарските езера видрата и щипокът са рядко срещани.
На големите планински езера често можете да откриете могили. Тук живее и голям потапник. Всички тези птици - те са водолюбиви. Те получават храната си във водата. През цялата година, в езерата живее и зеленоглавата патица. Другите видове патици тук са многобройни само през зимата, когато спират при езерата по пътя си към топлите земи и се обединяват в големи стада. През зимата, на тези езера се срещат червеноглави патици и обикновени гоголи. Някои езера, например, Женевското, са известни с факта, че черните патици, които се хранят с мърша, гнездят близо до бреговете му. Понякога те преследват сивите чапли, отнемайки плячката им.